С какво свързвате настъпването на пролетта? С повечко слънце, с по-дълги дни, с нови мелодии и аромати и, разбира се, с цветове. А най-свежият и ефикасен начин да ги поканите в дома си, е с помощта на пролетните цветя. В градината или на балкона, те са винаги на разположение да повдигнат духа Ви и да Ви успокоят, че студовете вече си отиват.
Луковични пролетни цветя
Това са безспорните владетели в пролетното царство на цветята. Обикновено грижите за тях започват от предходната година, но и през пролетта в никакъв случай не е късно да се сдобиете с любимото си цвете, отгледано от производителите до определен етап. Ето ги и най-често използваните варианти:
Минзухар (Crocus sp.)
Минзухарите са символи на пробуждащата се пролет още от Древността. В зависимост от сорта, цветовете им могат да бъдат от студената до топлата гама: лилави, бели или жълто-оранжеви, а цъфтежът може да започне още от снежния февруари. Осигурете на минзухарите слънчево място и добре дренирана почва.
Кукувиче грозде (Muscari sp.)
Това чаровно дребно растение цъфти на слънчеви места през април-май, в зависимост от температурите навън и от това кога са положени луковиците. Наподобяващите малки гроздове цветове могат да бъдат синьо-лилави, бели или розови. Особено ефектно е, когато се насади в комбинация с други по-едри луковични пролетни цветя. Кукувичето грозде успешно се самозасажда и с годините формира малки групички. Ако все пак спре да цъфти, извадете луковичките, след като листата пожълтеят, и ги разделете.
Нарцис (Narcissus sp.)
Малко пролетни цветя могат да съперничат на яркостта и слънчевото настроение, което внасят нарцисите в една градина. Сортовете стават все по-разнообразни с всяка изминала година и варират по размери, багри и форми на цветовете. Изрязвайте листната маса на нарцисите, чак когато пожълтее напълно, за да се радвате на цъфтежа им и през следващата пролет.
Лале (Tulipa sp.)
Лалетата са цветята, пред чието съвършенство Европа благоговее векове наред, а дългогодишната работа по селекцията на нови сортове не спира да ни изненадва и да задоволява всякакви вкусове и капризи. Подходящи са и за геометрични композиции, и за по-свободни решения в градината, ефектът им е неоспорим както като акцент, така и като групово насаждение. Осигурете на лалетата си слънчево място и по възможност изваждайте луковиците всяка година, след като листната маса започне да пожълтява.
Ходжово лале (Fritillaria imperialis)
От това впечатляващо цвете са селектирани сортове за различни местообитания – слънце или полусянка, затова проверете внимателно опаковката на луковиците при закупуване. За някои хора ароматът на фритиларията е неприятен, затова най-сигурно е да й отредите място в по-задна част на цветната си композиция – височината й го позволява напълно. Луковиците могат да се изваждат през 3-4 години.
Декоративен лук (Allium sp.)
Декоративните роднини на чесъна и лука могат да бъдат с жълти, бели или лилави звездовидни цветове, както и все по-познатата у нас разновидност на гигантския лук, при която цветчетата са събрани в едро сферично съцветие. Ако се притеснявате, че цветната Ви композиция ще ухае на лук, недейте – ароматът на тези растения е много лек и осезаем, само когато листата се стрият. Сериозно предимство на декоративния лук е това, че трайно отблъсква гризачите от градината.
Зюмбюл (Hyacinthus sp.)
Ароматните зюмбюли се отглеждат успешно и в градината, и в интериора, можете спокойно да експериментирате с форсажа на луковиците им и да си осигурите цъфтеж в стаята още през зимните месеци. Дайте на зюмбюлите си място с пряко слънчево огряване и се старайте да носите ръкавици при работа с луковиците им, тъй като понякога предизвикват кожни раздразнения.
Многогодишни пролетни цветя
Когато знаете какъв ефект е необходим в градината Ви и бихте искали да си спестите засяване на сезонни цветя с променлив успех, многогодишните растения са най-доброто предложение за Вас. Основните ангажименти към тях са свързани с периодичното разделяне на туфите им и с изрязването на листната маса, след като пожълтее. Добре е многогодишните цветя да се комбинират в групи, които да редуват периодите си на цъфтеж, за да се постигне декоративен ефект през целия сезон.
Перуника (Iris sp.)
Любимите ириси имат няколко основни разновидности според вида на кореновата система (коренищни и луковични), според типа местообитание (за сухи почви и за блатисти местности), според размера (високи и джуджести форми) и др. У нас успешно презимуват много от тези видове, но най-често се залага на перуниките с коренища. В повечето случаи започват цъфтежа си през април, а вече са създадени селекции от ириси, които цъфтят и втори път през есенните месеци.
Кукуряк (Helleborus sp.)
Незаслужено кукуряците все още не намират достатъчно широка употреба у нас. Познаваме ги предимно като горски цветя и лечебни растения, но освен това се разработват все повече декоративни хибриди, повечето от които са устойчиви на нашите климатични условия. Цветовете им могат да бъдат бели, зелени, розови, тъмновиолетови до почти черни и др. Обикновено тези цветя предпочитат леко засенчени места с богата почва, тъй като тези условия се доближават най-много до естествените за тях.
Момина сълза (Convallaria majalis)
Момината сълза се отличава с много предимства – подходяща е за отглеждане както в градината, така и в интериора, вирее на сенчести места и ни радва с добре познатия си характерен аромат. В случай, че искате да я отглеждате в дома си, е необходимо да подберете коренища с по-едри цветни пъпки, които да ви гарантират цъфтеж на следващата година, като все по-често производителите започват да предлагат специално разработени за форсиране в интериора коренища на момина сълза. В градината й осигурете полусенчесто място, плевете я редовно и не я окопавайте, за да не нараните младите растения, които предстои да се развият.
Котенце (Pulsatilla vulgaris)
Тези дребни цветя се появяват рано напролет, а след прецъфтяване остават малки пухкави плодове, които запазват декоративния вид на растението за дълъг период. Пулсатилата е подходяща за пролетен акцент в скални кътове, необходимо й е слънчево огряване и лека добре дренирана почва. Ако я срещнете в природата, моля, порадвайте й се само с поглед – тя е защитено растение у нас.
Кандилка (Aquilegia sp.)
Цъфтежът на кандилките, наричани още кошнички, е в разгара на пролетта и в началото на лятото – май-юни. Развиват се успешно на слънчеви места, а още по-добре на лека полусянка и са сравнително непретенциозни към почвените условия. Сортовете аквилегия са повече от разнообразни откъм багра и форми на цветовете – лилави, бели, розови, жълти, със или без характерните за тях шпори. Изрязвайте прецъфтелите цветове, за да си осигурите продължителен цъфтеж, при някои видове дори до ранна есен.
Иглика (Primula)
Едно повече от традиционно за нашите градини пролетно цвете, което ни показва, че студовете си отиват. За успешното й отглеждане е най-важно да й осигурим място, наподобяващо естествените й местообитания – лека полусянка, богата и влажна почва, тъй като в летните месеци силното слънце и засушаването могат да се окажат особено вредни за игликите. Тези цветя лесно се разпростират с годините, проследявайте развитието им и ги разделяйте след прецъфтяване.
Флокс (Phlox sp.)
Пролетните разновидности на флокса (Phlox subulata и Phlox divaricata) са ниски и компактни, особено подходящи за скални кътове и за бордюри. Тези цветя са доста непретенциозни, обичат прякото слънце и са сравнително сухоустойчиви. Изрязвайте изсъхналата листна маса в късна есен, за да подмладите растението, но не и напролет – въпреки че може да изглежда не съвсем жив, флоксът по всяка вероятност ще се възроди, за да Ви порадва отново през пролетта с обилния си цъфтеж.
Паричка (Bellis perennis)
Паричките са доста популярни у нас и се ползват групирани в един цвят, в случай, че искаме да подчертаем формата на цветната композиция или в няколко цвята при по-свободни и естествени аранжировки. Тези цветя са изключително непретенциозни, но се отглеждат най-често като двугодишни, тъй като с времето губят декоративния си ефект и имат нужда от периодично разделяне и освежаване.
Бергения (Bergenia sp.)
Бергенията е колкото симпатична, толкова и често пренебрегвана от градинарите, въпреки предимствата си. Цъфти в розово, бледолилаво или бяло през ранната пролет (март-април) и се развива успешно на полусенчести места. Обича рохка и влажна почва и не би издържала на силното лятно слънце. След прецъфтяване тя запазва свежата си листна маса през цялата година и оставя приятен почвопокривен ефект в градината.
Сезонни пролетни цветя
Едногодишните цветя или отглежданите като такива намират приложение като цяло повече в летните месеци, но все пак има няколко традиционни вида, с отглеждането на които си струва да се захванем.
Незабравка (Myosotis sylvatica)
Нежните незабравки са двугодишни растения – семената се засяват предходната пролет, пикираните растения се засаждат на постоянно място през есента, а цъфтежът им настъпва най-често около месец май на следващата година. Освен в традиционните сини нюанси, могат да бъдат открити и незабравки в розово и бяло. Особено приятна е комбинацията им с различни луковични пролетни цветя.
Теменужка (Viola x wittrockiana)
Теменужките са добре познати у нас и като пролетни, и като есенноцъфтящи сезонни цветя. Вариациите при цветовете им са многобройни и подходящи както за цветни лехи в градината, така и за отглеждане в кашпи на балкона. Осигурете им богата почва и слънчево място и ги поливайте редовно, без да прекалявате.
Мак (Papaver sp.)
Човечеството познава маковете векове наред и добре знаем, че това се дължи не само на специфичната им красота. В семейството на тези растения има едно-, дву- и многогодишни цветя. Като сезонни се отглеждат най-често полският (Papaver rhoeas) и сънотворният мак (Papaver somniferum). Размножават се със семена, като основното им изискване е да не ги размествате, след като са започнали да се развиват. Дайте им място с много слънце и те ще Ви се отплатят с много ефектен, но краткотраен цъфтеж в края на пролетта и началото на лятото.
Източници за този материал:
http://www.gardeningknowhow.com
http://www.easytogrowbulbs.com